Една от най-важните стъпки при проектирането на автоматизирана поливна система е правилното разделяне на градината на поливни зони. Това гарантира равномерно напояване, ефективно използване на водата и оптимална работа на системата.

Разделяне на разпръсквачите от капковото напояване

Първата и задължителна стъпка е разделянето на разпръсквачите от капковото напояване. Двата типа напояване работят при различни параметри – различен дебит, налягане и поливна норма. Поради тази причина те трябва да бъдат поставени на отделни зони, за да могат да се управляват независимо и да се постигне оптимален резултат.

Разделяне на различните видове разпръсквачи

Следващата важна стъпка е различните видове разпръсквачи също да бъдат на отделни зони. Причината е, че различните типове дюзи и разпръсквачи имат различна поливна норма. Ако се комбинират на една и съща зона, това може да доведе до неравномерно напояване – на едни места тревата ще бъде преполята, а на други ще остане суха. Когато са разделени, можем лесно да регулираме времетраенето на поливането за всяка зона.

Съобразяване с водоизточника

Разделянето на поливната система на зони се определя основно от възможностите на водоизточника, а именно наличния дебит и налягане.

Ако водоизточникът е водопроводната мрежа, е необходимо първо да се направи измерване. Това става чрез манометър и кран. При работещ кран налягането се стабилизира (4 bar), след което в съд се измерва количеството вода преминало за единица време. Получената стойност се преобразува в m³/h.

Всеки разпръсквач има каталожни данни, в които са посочени при дадено налягане, какво количество вода използва. След като знаем дебита на водоизточника, започваме да сумираме дебитите на разпръсквачите, които планираме да поставим в една зона, докато общият дебит се доближи до възможностите на водоизточника.

При капковото напояване изчислението се прави по различен начин. Там се взема предвид дължината на маркуча, разстоянието между капкоотделителите и дебитът на всеки капкоотделител. Така може лесно да се изчисли какъв дебит ще бъде необходим за конкретната зона.

Ако водоизточникът е помпа, се използват каталожните данни на помпата. В тях е посочено какъв дебит може да осигури помпата при определено налягане. След това се повтаря същият процес – сумиране на дебитите на разпръсквачите, докато се достигне оптимално натоварване на системата.

Зониране според разположението в градината

След като знаем колко на брой разпръсквачи могат да работят на една зона с дадения водоизточник, можем да преминем към зонирането спрямо географско разположение на обекта.

Препоръки:

• Северните части на градината да бъдат на отделна зона, тъй като там обикновено е по-хладно и влагата се задържа по-дълго.
• Сенчестите площи също да бъдат отделени, защото те имат нужда от по-малко вода.
• Слънчевите и открити площи да са на самостоятелна зона, тъй като там изпарението е по-голямо и растенията изискват повече напояване.

Специфични типове разпръсквачи

Ако в проекта има пълнокръгови разпръсквачи тип „ротор“, те също трябва да бъдат поставени на отделна зона. Роторните разпръсквачи работят по различен начин – те се въртят и им е необходимо време, за да направят пълен кръг. Ако се комбинират със секторни или статични разпръсквачи, ще се получи различна поливна норма върху една и съща площ, което е недопустимо.

Правилното разделяне на градината на поливни зони е ключът към ефективна, икономична и равномерна поливна система, която ще поддържа тревните площи и растенията в отлично състояние.